Стъклопакетите

Стъклото е уникален строителен материал, позволяващ осигуряване на изолацията  на помещението от неблагоприятните въздействия на околната среда при запазване на визуалната връзка с нея и естественото осветление.
Доскоро за намаляване на загубите се използваха дву- и в по-редки случаи трислойни конструкции с големи въздушни междини, където стъклото е монтирано самостоятелно или със сдвоени рамки. Днес   неизменна част на всеки прозорец е станал стъклопакетът. Той се състои от две или няколко различни видове стъкла, разположени на разстояние едно от друго, като пространството между тях е запълнено с въздух или инертни газове и е херметически затворено по контура. Съвременните стъклопакети трябва да отговарят на множество изисквания и да изпълняват успешно ред функции: топлоизолация, слънцезащита и звукоизолация, защита на хора и обекти.

Топлоизолация

Определяща роля за добрата топлоизолация на този род конструкция е физическият факт, че сухият въздух има около 27 пъти по-ниска топлопроводимост от стъклото, поне докато в него не е попаднало такова количество влага, което да повлияе съществено върху тази топлопроводимост. За оценка на топлоизолацията на различни материали често се използва стойността К. Тя показва какво количество топлина преминава през 1 кв.м строителен елемент за единица време при температурна разлика от 1 градус К или казано накратко - колкото е по-малка стойността, толкова е по-добра изолацията. Измерва се във W/m²K. Напоследък за коефициента на термопропускливост се приема означението U, а с К се означава относителен коефициент на енергийна ефективност спрямо еталон. Като примери за коефициенти можем да дадем следните стойности на К: за единично 4 мм стъкло К=5,8 W/m²K, за стъклопакет от две четворки с 6 мм въздушна междина К=3,3, с 12 мм въздушна междина К=3,0 и за стъклопакет с нискоемисийно стъкло с меко покритие (така нареченото К-стъкло) К=1,8. Съществено влияние върху К-стойността оказва видът на стъклото, междината между двете стъкла, газовият състав в пространството между двете стъкла (инертен газ или въздух), както и конструкцията на самия стъклопакет (еднокамерен или двукамерен).

Загубата на топлина чрез преминаването и в стъклопакета може да бъде почти напълно (до 98%) елиминирано чрез стъкло с покрития. Покритието при така нареченото К-стъкло е конструирано така, че да пропуска късовълновата инфрачервена енергия, която нагрява помещението вътре, но отразява дълговълновите инфрачервени лъчи от отоплителните уреди обратно към помещението.

Топлоизолация и слънцезащита

Преминаването на топлина от вътрешността на отопляваното помещение е само едната страна на въпроса. От друга страна затоплянето на помещението под действие на слънчевите лъчи води на неконтролируеми разходи за климатизация през летните дни. От тази гледна точка от особено значение е наличието на така наречените Високоенергийни стъкла, които са едновременно нискоемисийни и слънцезащитни. При слънцезащитата от основно значение е соларния фактор (g) = общото количество енергия преминала през стъклопакета g=Te + gin, т.е. соларния фактор е сумата от директно преминалата енергия и онази част от абсорбираната от стъклото енергия, която се излъчва от остъкляването към вътрешното пространство. Колкото по-голямо е отражението (Rout) навън, толкова по-нисък е соларния фактор!