Стандартът „Пасивна къща“ е най-високия и най-бързо развиващ се стандарт за енергийна ефективност в света при който се постига съкращаване на потреблението на енергия до 90%. Вече има повече от 30 000 пасивни сгради по цял свят, като голяма част от тях са построени след 2000 година. Пасивната къща е супер изолирана, почти херметична сграда.
Отоплението в нея се осъществява от пасивното натрупване на енергия от слънцето, електрическото оборудване и от енергията на хората, които живеят в нея. Останалата топлинна енергия се осигурява от изключително малък топлинен източник. Термомостовете в пасивната сграда са ограничени до минимум, за да се намалят топлинните загуби. Избягването на топлинното прегряване чрез ориентацията на къщата и висококачествени прозорци с тройно остъкляване спомагат да се ограничи нуждата от допълнително охлаждане, което в много случай не е необходимо. Пасивната къща има вентилационна система с рекуператор за оползотворяване и възстановяване на енергията, балансирано и постоянно подаване на свеж въздух. Резултатът е впечатляваща цялостна система, която не само спестява до 90% от разходите за отопление, но също така осигурява великолепно качество на въздуха.
Характеристики, които са задължителни за стандарта „Пасивна къща“:
- Годишна нужда от енергия за отопление и вентилация ≤ 15 kWh/кв.м/ за година
- Годишно потребление за всички нужди на сградата ≤ 120 kWh/кв. м/ за година
- Въздунонепроницаемост на сградата ≤ 0.6 ACH @ 50 паскала натоварване, измерено при Blower-door тест.
Допълнителни изисквания, в зависимост от климата:
- Прозорци с U – стойности – ≤ 0.8 W/m2/K
- Вентилационна система с оползотворяване на енергията с ефективност ≥ 75% и с ниско електрическо потребление от 0.45 Wh/кубичен метър
- Конструкция без термомостове ≤ 0.01 W/mK
Източник: passivehousebg.com
