Предстоят промени в подзаконовите нормативни изисквания при най-масовите видове строежи – 4-та и 5-та категория.
Инвестиционният процес при най-масовите видове строежи – 4-та и 5-та категория ще бъде унифициран и облекчен. Причината за това е фактът, че в момента инвеститорите в България са изключително затруднени, защото сегашната нормативна уредба е остаряла, неточна и неясна, а това е предпоставка и за корупционни практики. Това съобщи вицепремиерът по икономическа политика и министър на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране Екатерина Захариева след второто заседание на Обществения съвет към ведомството, по време на което бяха обсъдени предложения за промяна в Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, както и необходимостта от изменение на Наредба №7 за правилата и нормите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
„Необходимо е унифициране на изискванията за обема и съдържанието на проектната документация, предвидени в Наредба 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти“, обясни вицепремиерът Захариева. С промените трябва да се регламентират ясно и изчерпателно изискванията към документацията за даден инвестиционен проект, което ще минимизира възможността от субективна преценка и корупционни практики. Според сегашните регламенти всяка администрация, която е компетентна да издава разрешения за строеж, може да изисква от инвеститора различен обем проектна документация.
С предложените промени в Наредба 4 ще бъде въведено и задължително изискване проектната документация да бъде придружена с количествена, но не задължително стойностна сметка, когато става въпрос за публичен проект. Това е само първата стъпка, която касае най-масовите видове строежи, но тя ще бъде надграждана с изменения в нормативите и за строежи от другите категории – 1-ва, 2-ра и 3-та, стана ясно още по време на заседанието.
Участниците в срещата обсъдиха и необходимостта от изменение на Наредба 7 от 2003 г. за правилата и нормите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони в частта, касаеща тълкуването и прилагането на т.нар. „разгъната застроена площ“. Идеята е разгънатата застроена площ да се измерва по контура на сградата, като се изключат външните изолации, сенници или други видове енергийно ефективни фасадни решения. Това ще насърчи прилагането на мерки за енергийна ефективност, бяха единодушни участниците в обществения съвет. По информация от Камарата на архитектите в момента има разминаване между българския държавен стандарт и Закона за устройство на територията.
Източник: stroimedia.bg
