Становището на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект е изпратено до МРРБ.
С оглед предстоящото усвояване на 1 млрд. лева по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, възникват редица въпроси относно рационалността на избрания подход и методиката за изпълнение. Впечатлението от публикуваната досега информация е, че с програмата се цели обновяване на максимален брой сгради без отчитане на енергийните, екологичните и икономическите ефекти, както и на ползите за крайните потребители.
Енергийни цели
Националната програма за енергийна ефективност до този момент не е заявила обща цел за енергийни спестявания. Заложеният клас „С” на енергопотребление за всяка сграда е изключително нисък в сравнение с практиката в Европа. Сградите по този стандарт ще останат дори под националните норми само след няколко години, когато се въведат изискванията на европейските директиви в областта. Енергийните спестявания ще са далеч от оптималните и влиянието им върху сметките за енергия ще е минимално с оглед на възможностите, които съществуват.
Управление от общините
Управлението на програмата от общинските администрации определено е стъпка напред. Въпреки това, спорно е доколко всички общини имат необходимия капацитет да поемат тази задача, особено в случай, че се приемат по-високи критерии за енергийна ефективност. Необходими са целенасочени мерки за обучение на общинските специалисти. В тази връзка, изключително погрешна е препоръката дейностите за проектиране и изпълнение на СМР да бъдат организирани в рамките на обща обществена поръчка по критерий „най-ниска цена”. Поради занижените възможности за контрол, тази практика е рецепта за ниско качество на проектите, минимални енергийни спестявания и слаб икономически ефект.
Финансиране
100-процентното финансиране от страна на държавата, на пръв поглед привлекателно, е икономически необосновано. Световна практика е публичните средства да се използват за стимулиране на пазара и привличане на частен капитал, докато настоящата програма работи изцяло в срещуположна посока. Липсата на самоучастие ограничава критичността на потребителите към предлаганите мерки, което занижава качеството им. Пълното финансиране може да бъде подходящо, ако програмата бъде разглеждана като демонстрационна, като бъде оповестен режим за постепенно занижаване на субсидията в бъдеще. Заложените ниски критерии за енергийна ефективност и качество обаче оставят съмнения, че демонстрационният ефект ще бъде по-скоро отрицателен.
Изводи
В този си вид програмата не защитава декларираната постановка за енергийна ефективност. Решения за всеки от изложените проблеми обаче съществуват, при това не твърде сложни – такива са високите цели за енергийни спестявания, минималните изисквания за влаганите компоненти, ефективният контрол върху качеството, изграждането на капацитет в общините, мониторингът на резултатите и повишената отговорност от крайните потребители. За да се приложат те в действителност обаче е необходимо така липсващото ни мислене в дългосрочна перспектива.
Източник: citybuild.bg
