Стъклопакетът представлява конструкция от две или повече стъкла, разделени от специален дистанционер, която е херметически затворена и изолирана. Възможностите за комбиниране на различни видове стъкла в обща конструкция са неограничени и от правилното им съчетаване зависят топло- и шумоизолацията и визията на стъклопакета.
В основата на остъкляването на всяка една сграда стоят няколко важни аспекта, а именно:
- Термална изолация;
- Соларен и светлинен контрол;
- Акустична изолация;
- Сигурност и безопасност;
- Архитектура и декорация.
Важни критерии за оценка на остъкляването са:
U: Коефициент на топлопреминаване – най-общо, този коефициент измерва количеството енергия, което преминава през определена площ от стъклото за единица време, при температурна разлика от 1 Келвин. Колкото по-ниска е стойността на този коефициент, толкова по-малки са загубите на топлина през стъклото.
SF: Соларен фактор (показател за цялото количество слънчева енергия преминаващо през стъклото) – важен е за климатизацията. Ниският соларен фактор означава, че през стъклото влиза по-малко от слънчевата топлина и охлаждането е по-лесно.
TL: Светлинно преминаване (показва процентното количество светлина преминало през стъклото спрямо цялото количество излъчена светлина). Високият процент светлопреминаване е важно условие за комфорта в дома.
Сградният стъклопакет може да повлияе от 70 до 90 % разхода за енергия. Ето защо е за предпочитане остъкляването да притежава следните характеристики:
- Нисък соларен фактор;
- Висока светлопропускливост;
- Ниска U-стойност.